Начало Поредици Съветите на Джон Плауман За недостатъците (глава 10)

За недостатъците (глава 10)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Глава 10

За недостатъците

Онзи, който се хвали, че е съвършен, е свършено глупав. Обиколил съм света надлъж и шир и никъде не съм видял нито съвършен кон, нито съвършен мъж, и никога няма и да видя, дорде две недели не се случат наедно. Не можеш да намериш бяло брашно във въглищарница, нито съвършенство в човешкото естество и онзи, който се опитва да стори това, по-добре да иде да търси захар в морето.

Старата поговорка казва: „Бездушен-безгрешен“, така че за мъртвите ще говорим само добро, но що се отнася до живите, всички са очернени повече или по-малко с катранена четка тъй добре, че се вижда и с половин око. Всяка глава си има мекото  място и всяко сърце - черната капка. Всяка роза си има бодилите и всеки ден-нощта. Дори слънцето има черни петна, и дори небесата биват затъмнени от облаци. 

Никой не е дотолкова мъдър, че да не притежава достатъчно глупост, с която да напълни поне една сергия на Панаира на Суетата. Където не съм видял на шута шапката все съм чул дрънкането на камбанките му. Както няма светлина без сянка, така и цялото добро на човека е примесено с повече или по-малко зло. Дори бедните служители на закона си имат своите малки грехове и черковните служители не са с изцяло небесно естество. Дори най-доброто вино прави утайка.

Не всички недостатъци са изписани по челата на хората, и добре че е така, инак шапките трябваше да са с много широки периферии. Точно тъй сигурно, както че яйцата са яйца, недостатъци от един или друг вид се крият във всяка гръд. Никой не може да предвиди кога ще се проявят слабостите на човека, защото зайците изскачат от храстите, когато не ги очакваш. Кон със слаби крака може и да не се препъне километър-два, но недостатъкът си остава в него, така че е добре ездачът да го има предвид. Старата котка може и да не пие вече мляко, но само оставете отворена вратата на млекарницата и ще разберете, че може да краде като младо коте. В кремъка огън се крие, макар наглед да е студен, само почакайте стомана да го удари и ясно ще се разбере. Всеки може да узнае смисъла на тази загадка, но не всеки ще се сети да държи барута си далеч от пътеката на свещта.

Ще направим добре, ако запомним, че живеем помежду несъвършени хора, така няма да изпадаме в трескаво състояние всеки път като открием недостатък в приятелите си – каквото е прогнило се раздира и всяко пропукано гърне тече. Блажен онзи, който не очаква нищо от клетата плът и кръв, защото никога няма да бъде разочарован. Най-добрите всред мъжете са в най-добрият случай мъже, а дори най-добрият восък се топи.

Добър е конят, който никога не се препъва и добра е жената, която никога не промърморва. Наистина такива коне и жени сигурно могат да се намерят само в рая на глупеца, гдето кюфтета растат по дърветата. В този покварен свят и най-правата дъска си има чепове, и най-чистото поле своя дял плевели. Дори най-внимателния каруцар се случва да преобърне талигата, и най-умният готвач се случва да разсипе малко бульон, и както знам, за голямо мое съжаление, дори орачът, колкото и много да го бива, се случва да изкриви плуга и да направи крива бразда.

Глупаво е да прокуждаме приятел, заради една-две слабости, защото може да се окаже, че като сме се отървали от еднооката кранта сме я заместили със сляпа. Бидейки всички изпълнени с недостатъци, следва да носим две тежести и да се научим да се поддържаме и въздържаме един друг, тъй като всички живеем в стъклени къщи, никой от нас не бива да хвърля камъни.

Всеки се смее, когато тиганът каже на чайника  „Брей, че си чернен!“ Несъвършенствата на другите изкарват наяве нашите, защото овцете много си приличат една с друга и ако има ябълка в очната кухина на брат ми то няма съмнение, че и аз имам една. Би трябвало да използваме ближните си като огледала, в които да виждаме собствените си грешки и да закърпваме в нас това, което виждаме в тях.

Не търпя хора, които си навират носовете в къщата на всеки човек с цел да надушат недостатъците му. Такива хора е добре да погледнат в дома си, защото може би ще видят дявола там където хич не го очакват. Виждаме, или поне си мислим че виждаме, каквото искаме да видим. Където слабостите са нагъсто, любовта е рядка. Бяла качулка мяза на черна, ако окото ти избере да я види като такава. Ако душим достатъчно дълго розовото масло, ще открием, че има неприятна миризма. Би било далеч по-приятно, поне за другите хора, ако ловците на недостатъци насочат кучетата си към това да ловят добрите качества в другите хора, "дивечът" ще се отплаща по-добре и никой няма да чака ловеца с подострена вила, за да опази имота си.

Що се отнася до нашите недостатъци, голям тефтер е нужен за да им се води сметката, но благодаря на Бога, ние знаем къде да ги занесем и как да се разплатим за тях. Въпреки нашите недостатъци, Бог все пак ни обича, ако поставяме доверието си в Неговия Син, затова нека не падаме духом, но да се надяваме, че ще живеем и ще  се учим, а дано направим и някое друго добро дело преди да умрем.

Макар да скърца, каруцата ще докара до вкъщи товара, а старият кон, макар и с наранени стави, все още може да свърши един куп работа. Няма смисъл в това да се  легне и да не се върши нищо, защото не сме способни да вършим всичко както ни се иска. Със или без недостатъци, нивата трябва да се изоре, и тая работа трябва да се свърши от несъвършени хора, иначе догодина жътва няма да има. Колкото и лош орач да е Джон, ангелите нямата да му свършат работата, така че той става, за да си я свърши сам.

Айдееее, диииий Виолетке! Стой! Ейс назад! По-дълбочко требе!

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Апологетика, Етика, Образование