Начало Поредици Съветите на Джон Плауман Домът (глава 13)

Домът (глава 13)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Глава 13

Домът

 

Думата „дом“ винаги е била поезия за мен. Звъни като сватбени камбани, само че по-меко и сладко, и резонира по-дълбоко в ушите на сърцето ми. Няма значение дали означава къщичка със сламен покрив или господарска къща, домът си е дом, било и непретенциозен, и не съществува друго място на земята подобно на него. Да расте вовеки зелен и нека мъх се стели по сламения покрив. Сладко чуруликат врабчетата и лястовичките цвърчат около избраното място на моята радост и спокойствие. Всяка птица обича своето си гнездо, бухалът смята старите руини за най-прекрасното място под луната и лисицата е на мнение, че нейната хралупа е учудващо удобна. 

Когато конят усети, че главата му е насочена към дома, не му трябва камшик, понеже той сам решава да даде най-доброто от себе си, а аз винаги подкрепям това негово решение, защото пътеката до дома за мен е най-хубавото парче път в цялата страна. Харесва ми да виждам дима от собствения ми комин повече, отколкото огъня в огнището на някой друг, има нещо просто и красиво в начина, по който се извива измежду дърветата. Студени картофи на моята си маса са по-вкусни от печено месо при съседа, а орловите нотки повити около прага ми са най-прекрасната миризма, която някога е угаждала на носа  ми. Когато си някъде другаде, приятелите винаги се стараят, но това никога не е достатъчно. „Чувствай се като у дома си,“ казват те, защото всеки знае, че чувството да си у дома е чувство на спокойствие.

Най-добре е у дома!

Вкъщи си и какво повече може да желаеш? Никой не ти се сърди, независимо какъв ти е апетита, и никой не те слага да легнеш във влажно легло. На безопасност в замъка си, като цар в палата си, мъжът се чувства важен и не се страхува, че поради тези мисли ще го сметнат за горделив. Всеки петел може да кукурига стъпил на собственото си бунище и всяко куче е лъв, щом е в дома си. Коминочистачът е господар, щом мине прага си. Няма нужда да се внимава във всяка дума, да не би някой неприятел да те следи, няма нужда да се държи сърцето под ключ, вместо това щом вратата хлопне все едно си в залата на свободата и няма никой, който да надзърта и наднича.

Славна е гледката от Лийт Хил, в нашето добро старо Съри, а Хайндхед, Мартовия параклис и Бокс-хил, предлагат нелоши гледки, но бих могъл да ви покажа нещо, което по мое усмотрение надминава всичко това, защото е истински красиво: Имам предвид къщурката на Джон Орача, с чайника бълбукащ на печката, пеещ като някой ангел, докато котката лежи заспала пред огъня, а жената в нейния стол кърпи чорапи и децата търчащи из стаята, като щастливи млади агънца. Безусловен факт е, а може би някои от вас ще се усъмнят, но това е заради съмнителната ви природа, нашите мъничета са истински красавци, винаги кило-две по-пълнички от другите на тяхната възраст, при все това да ги гледаш не уморява и наполовина, колкото ако гледаш децата на другите хора. Да ви благослови Господ, но жена ми ще вдигне ръце бързо-бързо, ако съседката ѝ я помоли да гледа чужд младок, ала собствените ѝ деца изглежда не я уморяват изобщо – това е заради туй, че те се родиха у дома. Така е и с всичко останало, нашата пътека е най-красива в околовръст от 20 мили, защото води до дома ни, градината ми е свършен рай, не поради някаква друга причина, освен тази, че принадлежи към старата ни къща.

Не мога да разбера, защо толкова много работещи мъже прекарват вечерите си в пъба, вместо да останат край собствените си огнища, където би им било много по-добре, че и много по-евтино. Стоят те час подир час, пиейки и говорейки безсмислици, забравили милите, добри души у дома, които са наполовина прегладнели и уморени, задето ги чакат. Парите им отиват в касата на кръчмаря, когато по правило би трябва да осигурят комфорт на жените и децата си. Що се отнася до бирата, която купуват, тя е просто мляко за глупака, в което давят разума си. Подобни типове би трябвало да бъдат бичувани, а онези, които ги насърчават и живеят на гърба на харченията им следва да бъдат бити с дръжката на камшика.

Пивниците са проклятието на тази страна – нищо добро не излиза от тях, а няма език, който може да опише злото, което причиняват. Пъбовете бяха достатъчно лоши, но пивниците са истински вредители. Ще ми се човекът, който е позволил да работят законно да бъде принуден да се грижи за всички семейства, които те са довели до провал. Пивниците са врагове на домът, следователно, колкото по-скоро им се отнеме лиценза толкова по-добре – на бедните мъже не са им нужни такива места, нито пък на богатите, подобни места са само за по-лошо, никога за по-добро, като жената на Том Нортън. Всичко, което вреди на дома е проклятие и трябва да бъде унищожавано, както ловците преследват и унищожават вредителите в гората.

Съпрузите трябва да се стремят да направят дома щастлив и свят. Болна птица е онази, която омърсява собственото си гнездо, и лош е човекът, който прави домът си нещастен. Домът ни трябва да е малка църква с Господния белег над вратата, но не трябва да бъде и затвор, където има премного правила и ред, но малко любов и никаква наслада. Семейният живот не е през цялото време сладък като захар, но ако сърцето е милостиво, повечето горчивини на живота могат да бъдат избегнати. Страхът от Господа и любовта могат да направят мъжа, подобно на птичка в плет, да пее сред бодили и трънаци и с това си държание да накара всеки, който го чуе също да запее.

Трябва да е удоволствие за мъжа да радва жена си и трябва да е радост за жената, да се грижи за мъжа си. Онзи, който е мил към жена си е мил към себе си. Страхувам се, че някои мъже живеят според собственото си его, а когато случаят е такъв, домашното щастие е чиста измама. Когато мъжете и жените са добре впрегнати заедно, колко лек става товарът! Не всяка двойка е чифт и това е толкова жалко. В истински дом всяко несъгласие се поражда от въпроса, какво би направило семейството по-щастливо. Домът трябва да е Ветил (Божии дом – бел.пр.), а не Вавилон. Мъжът трябва да е пояса на дома* обвързващ всички заедно като крайъгълен камък, но не и смазващ всичко като воденичен камък. Грубите и тиранични съпрузи не трябва да се преструват на християни, защото действат отчетливо и ясно против заповедите на Христос.

Един дом трябва да е добре подреден иначе ще се окаже в пълен хаос и ще представлява срам за енорията**. Ако бащата изтърве поводите, семейната карета скоро ще се обърне в някоя канавка. Трябва еднаква доза любов и суровост за тази работа, понеже нито суровостта, нито нежността сами по себе си могат да поддържат дома в щастлив ред. Домът не е дом, когато децата не са покорни, да се стои в такъв дом е по-скоро е болка, вместо щастие. Щастлив е онзи, който се радва поради децата си и щастливи са децата, които се радват поради баща си. Не всички бащи са мъдри. Някои са като Илия и развалят децата си. Да не разочароваш детето си и да го превърнеш в разочарование***. Онези, които никога не наказват децата си, не трябва да се чудят, защо впоследствие децата им се превръщат в наказание за самите тях. Соломон казва: „Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.“(Притчи 29:17).

Доколкото знам, няма някой в днешно време, който да е по-мъдър от Соломон, каквото и да си мислят някои хора. Младите жребчета трябва да бъдат възпитани в строгост, иначе когато пораснат ще бъдат диви коне. Някои бащи пък са огън и гняв, изпълвани с ярост и при най-малкото провинение. Тези са по-зле от другите и те превръщат дома в малък ад, вместо да го изграждат в рай. Липсата на вятър прави мелничаря мързелив, но твърде много вятър е беда за мелницата. Мъжете, които вдигат ръка в гняв обикновено напълно пропускат целта си.  Всичко върви добре, когато Бог ни помага да държим юздите здраво, но без да нараняваме устата на коня. Когато домът е управляван според Божието Слово, може да се поканят ангели да пренощуват в него и те ще се чувстват като у дома си.

Жените трябва да чувстват, че дома е тяхно място и тяхно царство, чието щастие зависи почти напълно от тях. Зла е жената, която държи мъжа далеч от себе си чрез дългия си език. Онзи ден, казал мъжа на жена си: „Свий си камшика“, той имал предвид: „Усмири си езика“. Тежко е за мъж да живее постоянно, налаган от подобен камшик. Казват, че когато „Бог дарил на мъжа десет мерки говор, жената отмъкнала девет от тях“ (пише го в Талмуда – бел.пр.) и в някои случаи, за съжаление, поговорката е вярна. Мръсната, мърлява, клюкарстваща жена е предостатъчна, за да подлуди мъжа си и ако той ходи в кръчмата всяка вечер и тя ще да има вина.

Печален е живота, в който жената, вместо да почита мъжа си, постоянно се препира и му се кара. Трябва да е хубаво нещо, когато тези жени прегракнат и е жалко, че нямат толкова пришки по езика, колкото зъби в устата. Бог да ни спаси от жените, които са ангели на улицата, светици в църквата и дяволи у дома. Аз лично, никога не съм опитвал такава горчивина, но съжалявам от сърце всеки, който е принуден да живее на подобна диета всеки ден до края на дните си. Покажете ми любящ съпруг, достойна жена и добри деца, и никоя двойка коне, които някога са хвърчали по пътя, не биха могли за една година да ме заведат при по-красива гледка. Домът е най-великата от всички институции. Вместо приказки за парламента, дай ми тиха, малка гостна. Хвали ми се с гласуване и с реформа на избирателната система колкото си искаш, но пак ще предпочета малко плевене в градината и да науча децата да пеят някой и друг химн.

Избирателното право може и да е нещо много хубаво, но далеч повече бих предпочел да откупя пълната свобода на имота си, ако можех отнякъде да намеря парите за това. Не знам много за „Магна Харта“, но ако означава тих дом за всеки, три пъти ура за нея. Ще ми се управниците ни да не разбиват толкова много домове на бедни хора, с този отвратително безсърдечен „Закон за бедните“ (Става въпрос за „Закона за бедните“ в Англия от 1834, който забранява получаването на помощи от всеки здрав мъж, освен ако не е в приют за бедни. – бел.пр.). Повече приляга на група червенокожи индианци, отколкото за англичани. 

Един хемпширски каруцар ми каза онзи ден, че жена му и децата му са в приюта за бедни и че домът му е разбит, поради жестоките правила на "Закона за бедните". Беше принуден да се грижи за жена и осем малки деца с девет шилинга на седмица, при това трябваше да плаща и наем, с това нямаше как да опази заедно душата и тялото си.  От друга страна ако на енорията ѝ беше позволено да му дава някоя друга троха, някой друг хляб и един-два шилинга на седмица, щеше да продължи напред, но не, нито пени не трябва да излиза от никоя църква, може всички да измрат от глад, ако не бяха влезли в приюта. Тъй с много горчиви сълзи и сърдечни болки, горкият човечец, трябваше да продаде малкото, което имаше и сега е бездомник, но при все това е добър, здраво работещ мъж, който служеше на господаря си вярно почти двадесет години. Такива неща са много често срещани, ала не трябва да е така. Защо не може да се помогне малко на бедните, които наистина заслужават помощ? Защо трябва да бъдат принуждавани да влизат в приюти? Домът е стълбът, върху който е основана британската империя и не трябва да се разбива на парчета от тези не-християнски закони. Иска ми се да бях оратор и да можех да говоря като политик, нямаше да ме е грижа за виги или тори, но щях да застана и да пазя като лъв дома на бедния, който, нека им река на Горната и Долна камара, му е толкова скъп, колкото техните палати, че по някой път дори и повече.

Ако бих бил лишен от дом, света щеше да ми се струва като голям затвор. На мен ми дай Англия за страна, Съри за община, а за село ми дай – не, няма това да ви кажа, че ще вземете да тръгнете, да дирите Джон Орача. Много от приятелите ми емигрираха и разчупват свежа почва в Австралия и Америка. Макар камъка им да се е търкулнал, дано се спре и започне да събира мъх, защото докато бяха тук, бяха като мътеща кокошка, която не получава зърно. Наистина тези трудни времена карат човек да се замисли за крилата си, но на мен кракът ми е вързан за дома ми и моля те Господи, надявам се да живея и умра сред собствения си народ. Може и да правят нещата по-добре във Франция и Германия, но все пак за мене родина си остава добрата стара Англия.

 


* На английски има игра на думи - husband (съпруг);  houseband – измислено от Спърджън словосъчетание, състоящо се от house (къща) и band (верига, пояс, връзка). Най-вероятно, словосъчетанието е основано върху староанглийската дума за съпруг “husbonda” означаваща „мъж глава на домочадие“ или буквално „човек живеещ в къща“.

** Под енория (parish) тогава се е разбирало хората, които ходят в една църква под управата на един свещеник, т.е., думата се използва в смисъл на „общество“.

*** Отново игра на думи. Cross (разочаровам, пресичам, попречвам, противя) и cross (кръст) се пишат по един и същ начин. Буквален превод: „Да не се противим на децата е начинът, по който ги превръщаме в кръстове.“

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Категории: Апологетика, Етика, Образование, Общество, Семейство, Държава