Начало Поредици Съветите на Джон Плауман За надеждата (глава 15)

За надеждата (глава 15)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Глава 15

За надеждата

 

 

Яйцата са си яйца, но това не пречи някои от тях да са развалени, така и надеждите са надежди, но това не пречи многото от тях да са просто самозаблуди. Надеждите са като жените, има нещо ангелско в тях, но ангелите все пак са два вида. Моето момче, Том, изсмуква сурови много различни птичи яйца, а след това ги събира и ниже на връв, това правя и  аз с надеждите, та ето някои от тях, добри, лоши или безразлични.

Надеждата на жизнерадостния човек се появява изведнъж, на момента, като клоун в кутия, работи на пружина и не се управлява от разума. Когато човек погледне през прозореца и му се вижда, че се задават по-добри времена, като да вижда сливов пудинг на луната, е все пак далеч по-добре от това, да кряка за всяко нещо като някоя двунога жаба, па макар само той да вижда това, коeто никой друг не може. Това е брата, с който е добре да си, когато си на път в непрогледна тъмнина и проливен дъжд, защото той носи свещи в очите си и огнище в сърцето. Винаги внимавай обаче да не би да те подведе, а след това спокойно се радвай на компанията му. Недостатъкът му е, че брои пилетата си преди да са се излюпили и продава херингата преди още да е вляза в мрежата му. Всичките му врабчи яйца, ще се окажат най-малко дроздови или даже на яребици, или на фазани. Сигурен е, че ще направи цяло състояние от новия си магазин, който е отворил врати преди едва пет минути, но вече двама от съседите му са нахълтали в него, единия да иска хляб на версия, а другия да му развали шилинга с дребни.  Сигурен е, че земевладелецът смята да му опрости наема само защото като е минавал е прочел името над вратата на магазина. Не вярва в непредвидени обстоятелства и вероятно приема успеха за сигурен. Е, добра душа, макар да е малко мека от време на време, много може да се похвали при него и ми харесва понякога да се присещам за една от неговите странни поговорки, „Никога не казвай, че ще се мре, преди да си умрял, пък тогава вече смисълът се губи, тъй че да не ти пука“. Намират се и други странни хора по света, не е само Джон Орача.

Съседа ми, Некадърника, чака леля си да умре, ала старата дама има живот, колкото на девет котки, а по мое мнение, когато умре по-скоро ще завещае малкото си пари на клиниката за болни котки или бездомни кучета, вместо на племенника си Джак. Горкото създание е в много заблудено състояние и стоварва всичките си надежди върху лошото здраве на милата стара дама. Въпреки всичко продължава да се надява, а животът му става все по-зле и по-зле, защото докато тревата все още расте, конят гладува. Дълго въже има да дърпа онзи, който чака смъртта на друг, на този, който гони наследства ще му трябват железни обуща. Онзи, който чака да получи обувките на мъртвеца дълго ще ходи бос, а онзи, който чака да получи кравата на чичо си, няма скоро да намаже масло на филията си. Онзи, който живее на надежда е на гладна диета. Ако Джак Некадърникът се беше родил без леля, може би щеше да запретне ръкави и да се захване за работа, но на него са му натяквали, че е роден със сребърна лъжица в устата и това е превърнало самия него в лъжица, затуй го бива в работата толкова, колкото кравата я бива да лови зайци. Ако някой реши да остави наследство на Джон Орача, той би им бил много благодарен, ако не му споменат нищо за това, от страх да не би да започне да оре накриво. По-добре да удвоят състоянието и да го изненадат. Като цяло, най-добре е да го завещаят на Пасторския колеж*  или сиропиталището Стокуел, защото и двете места биха го употребили добре. Забелязахте ли по-горе рисунката на тези две места? Запечатайте ги добре в ума си. Но да се върнем на темата. Ще ми се хората да спрат да мислят за съборения от вятъра плод и да започнат да садят повече ябълкови дървета. Надеждите посадени на гробове са гробовни грешки, а когато те осакатяват усилията на човека, те са нещо подобно на въжето на палача, висящо около врата на мъжа.

Някои хора са родени на първи април и винаги се надяват без помен от разум. Корабът им все ще се прибере, все ще изкопаят някое гърне злато или все ще чуят нещо, което ще е в тяхна полза. Горките глупачета, вятър им вее мозъка и будни сънуват. Способни  са дълго време да стоят с отворена уста и да чакат бекон и яйца да влетят в нея и въпреки това изглежда наистина вярват, че някакъв невероятен късмет, някакъв повей вятър, носещ златни ябълки, един ден ще ги уреди и ще ги превърне в благородници. Надяват се да се возят в карети, а лека-полека се намират затворени на място, където карети не газят. Дълго ще трябва да свирите преди кадънките да започнат да ви кацат на пръста. Веднъж, от време на време, един мъж на милиони може да се натъкне на богатство, но хиляди погубват себе си с бездействени надежди. Очаквайте да получите половината от онова, което изкарвате, четвърт от онова, което заслужавате и нищо от онова, което давате назаем, тогава ще сте улучили близко до целта. Ала да очаквате богатство да ви падне от луната е същото като да се правите на глупак. Човек трябва да държи надеждите си в границите на разума и обещанията на добрата стара Книга. Надеждата има нужда от котва, а котвата трябва да има нещо, за което да се хване и държи. Надежда без причина е вана без дъно, кон без глава, гъска без тяло, обувка без подметка, нож без острие. Освен Симон Глуповати, кой ще започне да строи къща от покрива? Нужна е основа. Надеждата не е надежда, а пълна глупост, когато човек се надява на невъзможни неща или търси посеви без да е посял семена или щастие без да е вършил добро. Подобни надежди водят до много хвалба и малко храна, вършат работа, подобна на фенери от тикви – завеждат мъжа в канавката.

Ей го на Уил в приюта за бедни, който не спира да твърди, че притежава огромно имение, само дето настоящия собственик е все още жив и не може все още да се нанесе, не само това, но фамилното му име било Дженинс, или Дженингс, и някой със същото име бил оставил след смъртта си достатъчно пари, че с тях може да се купи английската банка и някой ден той щял да наследи част от тях. Междувременно горкия Уил намира кашата в приюта за твърде жалка храна за стомаха на такъв голям джентълмен. Обещал ми е един-два хиляди паунда, с които съм решил да си построя замък във въздуха, до който ще стигам яхнал метла. Горката душа, подобно на много други, има вятърни мелници в главата и може да напише завещанието си на нокътя на палеца, предвид всичко, което ще остави след себе си. Орането на въздуха е лесно, но не е и наполовина доходоносно, може да разчитате на това: онзи, който се надява в този свят да получи повече от заработеното, се надява да намери кайсии в клоните на дива ябълка. Онзи, който се ожени за небрежно, натруфено момиче и се надява да я превърне в добра съпруга, със същия успех може да купи гъска и да се опита да я превърне в млекодайна крава. Онзи, който води синовете си в пивницата и вярва, че ще пораснат трезвени, все едно слага кафеварката си на огъня и очаква да не почернее, а да заблести като нова. Мъжете не е възможно да са с всичкия си, когато се опитват да изкарат добра бира като варят лош малц или когато смятат да отгледат уважавано семейство, като дават лош пример. Може да се надявате, докато не ви отмалее сърцето, но като си пратите момчето в комина да го чисти, цялата ви надежда няма да го предпази от саждите. Научи детето да лъже, па се надявай да порасне честно, по-добре хвърли оса в буре катран и чакай да ти направи мед. Кога най-сетне хората ще започнат да се държат разумно със синовете и дъщерите си? Не и докато самите те не се вразумят.

Що се отнася до следващия свят, жалко е, че мъжете не внимават малко повече, когато говорят за него. Ако човек умре пиян, все някой ще се чуе да казва: „Надявам се да е отишъл в рая.“ Хубаво да го желаете, но да се надявате на това е нещо напълно различно. Мъжете насочват главите си към ада и се надяват да пристигнат в рая, защо не скочат в езерцето, където поят конете и после не се надяват да излязат сухи? Надеждите, отправени към Небето, са сериозно нещо и трябва да бъдат изпитвани с Божието Слово. Да търси човек щастлив край на зъл живот, както нашия Господ казва, е като да се надява да бере грозде от тръни или смокини от репеи. Съществува само един камък, върху който може да построим надеждите си, и това не е Петър, както казва Папата, нито са тайнствата, което зверчетата на стария Римски звяр твърдят, а това е качеството на нашия Господ Исус.  Цялата надежда на човека е в човекът Христос Исус. Ако вярваме в Него, ние сме спасени, защото е писано „Който вярва в Сина, има вечен живот;“. Помнете, вече го притежавате и е вечен, така че не съществува страх да не би да го изгубите. В това е почивката на Джон Орача и той не се страхува, че може да бъде объркан, защото това е здрава основа, която му дава надежда, твърда и непоколебима, която не може да бъде разклатена нито от живот, нито от смърт. Ала Джон не трябва да се прави на проповедник, да не би да вземе залъка от устата на пастора, тъй че моля ви помнете, упованието върху вероятностите е стълба, която ще счупи врата на катерещия се по нея и от любов към душата си, недейте я пробва. 

 


 * Пасторския колеж, сега  наричан колежа на Спърджън (Spurgeon's College), е основан през 1856 от Спърджън.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Апологетика, Етика, Икономика, Образование, Общество, Семейство