Начало Поредици Съветите на Джон Плауман За разходите (глава 16)

За разходите (глава 16)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Глава 16

За разходите

Лесно е да се печелят пари сравнено с предизвикателството да бъдат изхарчени добре – всеки може да вади картофи, но една жена на десет умее да ги сготви добре. Хората не забогатяват с това, което печелят, а с онова, което спестяват. На много мъже, които имат пари, им липсва разум така, както на свинете им липсва вълна. Те не са стигнали все още възрастта, в която трябва да бъдат вече отговорни за действията си, въпреки че са на по четиридесет. Същите пропиляват толкова пари, колкото са камъчетата, които малките момчета губят в езерото, докато играят на жабки. Каквото са събрали бащите им с търмъка, те пръскат с лопатата. Подир скъперника идва прахосникът.

За прахосника хората често казват: „Старият му баща не беше приятел с никого – единствено със себе си, а сега синът му не е враг на никого - единствено на себе си“. Такова е  положението, старецът отиде в ада по гладния път, а синът му е решил да стигне там по угоения. Веднъж щом разсипникът получи имението, то изчезва като бучка масло в устата на хрътка. Всеки ден от живота му е първи април* ; би купил и слон, при това на скъпо, или би направил покрив на къщата си от палачинки, нищо не е твърде глупаво щом се стигне до прищевките му.

Парите прогарят дупка в джоба му и просто го карат  да ги пропилее, като при това се хвали, че девизът му е „Харчи, Бог ще даде“. Той стриже овцете си преди да ги прибере, харчи преди да добие дохода си, изразходва капитала си и така убива гъската, която снася златните яйца, а след това се чуди: „Кой би помислил, че ще стане така?“ Не щади кесията си, когато е пълна и твърди, че ще пести, когато стигне дъното. Взема назаем с висока лихва от Открадни, Измами и Разпродай и когато го ограбят, стоварва цялата вина или върху адвокатите си, или върху лошите времена. Времената никога не са били добри за мързеливите прахосници, а ако се случи да са добри времена за тях, то това ще рече, че времената са лоши за целия останал свят.

Защо мъжете бързат да станат просяци си остава загадка, но в днешно време покрай залагането по конни надбягвания, мързела и спекулирането, изглежда екипаж от четири коня редовно пътува по няколко пъти на ден за град Нужда.

Пари наготово сигурно представляват невиждано чудо за много мъже, но това не им пречи да харчат като лордове. Тези са джентълмените без пари, което е като сладкиш от сливи, без сливи. Разходите покрай многото гости, празнят всички сандъци, зимници и килери. Ако към лекия живот прибавим малко хазарт, парите започват да се топят като снежна топка в печка. Младия комарджия със сигурност ще се превърне в стар просяк, ако доживее до тогава. Дявол за носа е хванал оня, дето често хвърля зарче.  Не всички магарета са четириноги.  За съжаление, трябва да кажа, че двуногия вид се намира и сред селячеството, и сред благородниците.

Има чиляци, чиито имот се равнява на дневния им труд, а богатите им роднини са двете ръце, с които работят. Независимо от това, същите похарчват малкото, което изкарват с труд, в бирарията или го прахосват по масите. Едва са им дали надника и вече тичат в „Петнистото куче“ или в „Маркизът от Гранби“, където да допринесат паричния си дял за поддържане на лицето на съдържателя червендалесто и телосложението му закръглено. Водата нито поболява човек, нито го вкарва в дълг, нито прави от жена му вдовица, и все пак има мъже, които едва познават вкуса ѝ, ала бирата, в количеството, в което бива поглъщана от работещия човек, е кафява** погибел. Затъпели, провлечени дръвници седят на пейки в бирарията и измиват малкото разум, който някога са притежавали. Все пак смятам, че селските семейства са едно ниво по-добри в управлението на средствата си от лондончаните, защото, макар парите им да са малко, дойде ли неделя семействата им са на вид чисти и спретнати. Наистина, наемите в селата не са така високи като в града, а и имат парче земя за градина, но все пак лондончани печелят прилични пари и им се отваря възможността да пазарят евтино по тамошните пазари, възможност която бедните селяни нямат. Така че, като цяло смятам, че доброто финансово управление позволява на семейство от провинцията да преживява с десет шилинга седмично, а лошото финансово управление е причината други да не могат да си разплатят нуждите с двадесет и пет шилинга в Лондон. Ами че някои семейства живеят весело като мишки в малц с малките си заплати, а други, печелещи двойно повече са нещастни като плъхове в капан. Вярно, който носи обувката си знае най-добре къде му убива, ала все пак пестеливостта е хубаво нещо и позволява на деветте пенса да изтраят, колкото един шилинг. Някои правят супа и от кремък, докато други не могат да се наядат с телешко. Някои тръгват на пазар с толкова ум, колкото е имал Самсон в двете си рамене и ни капка повече; пазаруват зле; нямат разум да изразходят парите си ползотворно. Пазаруващите се нуждаят от поне сто очи, за да не бъдат измамени, а тези най-много да имат половин око, което на всичкото отгоре и не отварят.

Е, какво да се прави, както е казано, ако глупците не ходеха на пазар, лошите стоки нямаше да се продават. Тези хора никога не получават стойността на пенито си и това често се дължи на факта, че гонят евтините неща, а забравят, че обикновено евтиното сега, излиза скъпо после, и че никой не може да купи лош продукт на добра цена. Когато се продават пет яйца за едно пени, четири от тях със сигурност са развалени. Бедните хора често купуват в малки количества и затова всичко им излиза през носа, защото човекът, който купува пени по пени, харчи пари, достатъчни за две домакинства. По-добре е да се запаси с продукти за две или три седмици и така да вземе всичко с отстъпка? От пазаруване не боли. Хората често спестяват там, където не трябва и така потапят кораба, защото са се поскъпили и не са платили за пълна кофа с катран.

Други пък пестят на дребно и се отпускат за големите неща, мъдри за пени – прости за паунд. Поскъпяват се да купят чеп и така оставят всичко да изтече през отвора на бъчвата. Някои хора купуват неща, които не желаят, просто защото представляват изгодна сделка, нека ме послушат като има казвам, че нещо което не искаш е твърде скъпо дори да струва фартинг*** . Изисканата гарнитура е просто дупка в средствата на бедняка. За какво са му коприна и атлаз на Джон Орача и на другите подобни нему хора, трудещи се за всекидневния хляб? Това е все едно ковачът да носи престилка от коприна. Мразя да виждам слугинче или дъщеря на работник наконтена така сякаш си мисли, че хората ще я вземат за дама. Ами то всеки различава поповата лъжичка от рибата и никой не бърка мака с розата. Дай ми жена, облечена в хубава спретната рокля, чиста и прилична, и нейната красота ще надмине всички безвкусно претруфени млади домакини. Ако някое момиче има няколко излишни шилинга, нека да купи добро количество вълнен плат за зимата, преди да се изкуши с лъскавите, но излишни труфила. Всяка жена е добра или в нещо, или в нищо, а дрехата ѝ обикновено ще ви даде тази информация.

Предполагам при всички парите изчезват доста бързо, но все пак те са направени да циркулират и няма полза от това да се трупат. Лошо става, когато парите се превърнат в избягал слуга, но е още по-зле, когато се задържат при нас и ни станат господари. Трябва, както нашия свещеник казва да „намерим златната среда“ и нито да прахосваме, нито да скъперничим.  Най-добре харчи парите си човекът, който има най-добрата жена. Съпругът може да печели пари, но само жената може да ги спестява. „Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце“(Притчи 14:1). Изглежда жената, според Соломон, е строителя или истинския разрушител на дома. Мъжът не може да просперира, докато не получи разрешение от жена си. Пестелива жена е за предпочитане пред голям доход. Добра жена и добро здраве са истинското богатство на мъжа. Бог да ги поживи, какво щяхме да правим без тях? Казват, че жените искат всичко да става по тяхното, но пък старата поговорка казва, че жената трябва да изгради завещанието си докато е жива, защото няма да може да направи нищо щом умре. Ах, времето започва да се разваля, така че не мога да продължа този разговор и затова ще завърша с една старомодна рима:

Небесата да благословят жената,
що изпълва кошерите ни с мед и мънички пчелички!
Що утешава трудностите на живота
и кърпи дупките в чорапа..
Но, ох, пари как харчи!


 * Денят на глупците

 ** Стандартния цвят на английската бира.

 *** Най-дребната тогавашна монета, на стойност ¼ от пенито.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Категории: Апологетика, Етика, Закон, Икономика, Образование, Общество, Семейство