Начало Поредици Съветите на Джон Плауман Към мързеливите (глава 1)

Към мързеливите (глава 1)

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

 

Глава 1

Към мързеливите 

Ползата от даване съвети на мързеливите е толкова голяма, колкото ако се опиташ да налееш вода в сито, а що се отнася до това мързеливците да бъдат променени, за човек ще е по-добре да се опита да угои състезателна хрътка. Въпреки това, Старата Книга (Стария Завет,бел.прев.) ни казва, да хвърляме „хляба си по водата“ (Еклисиаст 11:1). Затова ние ще хвърлим, една или две твърди корички в тези застоели езерца, понеже ще имаме поне тази утеха, ако мързеливците не станат по-добри – ние няма да станем по-лоши от това, че сме ги предупредили, защото когато се сее здрав разум, кошницата не се изпразва. Да гълчиш ленивец е като да имаш твърда почва за оран, която ще даде малка жътва. Но ако само добра земя се обработва орачите ще останат без работа, затова ние ще положим плуга в браздата. Често срещаме мързеливците. Те израстват навсякъде без да бъдат посети, но количеството на разум от седем пълни акра насети с тях, ще мине между дупките на търмъка. Достатъчно е само да спомена имената и да опиша характерите им за да се докаже това. Соломон е казал, че „Ленивият има себе си за по-мъдър от седмина души, които могат да дадат умен отговор.“ (Притчи 26:16), но в очите на околните, глупостта на ленивеца е толкова явна колкото и слънцето в небето. Ако удрям твърде силно докато говоря за мързеливците, то е защото знам, че могат да го понесат, понеже ако съм ги намерил да се излежават връз пода на старата плевня, бих пропилял не един ден в опити да ги изкарам от плявата, но дори парната вършачка не ще успее. Това по-скоро би ги убило, защото мързела е вкоренен в костите на някои хора и правете с тях каквото щете, но той ще изпъква ясно всред мързеливата им плът. 

Преди всичко, осени ме мисълта, че мързеливите хора би трябвало да имат по едно голямо огледало закачено на място, където е невъзможно да не виждат постоянно образът си, защото със сигурност, ако очите им приличат поне малко на моите, няма да могат да понесат да се гледат дълго, нито ще им е приятно да се виждат често. Най-грозната гледка на целия свят е един от тези чистокръвни безделници, които не биха повдигнали купата си, ако ще да вали овесена каша. Със сигурност мързеливецът не би повдигнал паницата, за да бъде напълнена, ако не се нуждае от нея. Може би, ако валеше бира, ще се поразбуди, но по-късно ще компенсира това събуждане. Говоря за ленивият човек в Притчи, който „потопява ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.“ (Притчи 26:15). Казвам, че към мъже като този трябва да се отнасяме като към търтеите, които пчелите изтласкват от кошера. Всеки човек трябва да има търпение и жалост към бедността, но за мързела ще е по-добре дълъг камшик или тежък труд. Това би било добро очистително за мързеливците, но за някои от тях е невъзможно да получат пълна доза от това лекарство, защото са родени със сребърна лъжица в устата и наказанието им е толкова рядко, колкото рядко разбъркват сами чаят си, защото и затова е нужно някой да им помага. Те са, както старата пословица казва, мързеливи като кучето на Лудхам, което „си облягало главата на стената за да лае“ и като мързеливи овце, за които е твърде трудно да носят собствената си вълна. Ако можеха да се видят отстрани, може би щяха да разберат положението си, но и това им е твърде трудно, защото не могат  да си отворят очите, дори ако някой им държи огледало пред носа. 

Всяко нещо в света си има цел, но да обясни ползата от мързела, не би могъл дори доктор по богословие, философ или най-мъдрия бухал на нашата камбанария. Мързелът ми прилича на лош вятър, който никога на никого не довява нещо добро, кал, която не завъжда змиорки, мръсна канавка, която не може да нахрани и една жаба. Пресей мързела зърно по зърно и ще откриеш, че той е само плява. Чувал съм мъже да казват, че е по-добре да не правиш нищо отколкото да вършиш пакости, но не съм сигурен, дали дори това е вярно – тази поговорка блести хубаво, но не вярвам, че е злато. Оспорвам на мързеливостта дори тази трохичка похвала, аз казвам че е зло и зло изцяло. Понеже вижте, човек, който върши пакости е като врабче, което яде царевицата, докато мързеливия човек е като врабче, което е седнало върху гнездо пълно с яйца, които не след дълго ще се превърнат във врабчета и така злото ще се увеличи. 

Не ми говорете, защото съм сигурен съм в това, което казвам, че най-бързо растящите бурени на земята не покълват в умовете на тези, които са заети да вършат зло, а в отвратителните мисли и въображение на мързеливците, където дявола може да се скрие като стара змия под студен камък. Не харесвам нашите момчета да вършат бели, но бих предпочел да ги видя затънали до вратовете в калта на тяхното лудуване, отколкото да се мотаят наоколо без нищо за правене. Ако злото да не правиш нищо изглежда малко днес, то ще откриеш, че утре ще бъде огромно. Дяволът изсипва въглища върху огъня и огънят не е буен, но може да сте сигурни, че рано или късно, огънят ще се разбушува. 

Мързеливци, вие сами ще трябва да се хвалите, защото никой не може да намери във вас нещо добро, което да похвали. Предпочитам да ви гледам през телескоп, отколкото с нещо друго, защото предполагам, че тогава ще бъдете доста надалеч, щото сега сте пред очите ни, но и най-големият диоптър очила в енорията не успяват да видят у вас нещо, за което си струва да се говори. За къртиците, плъховете и невестулките има какво да се каже, изглеждат много добре, закачени на стената в стария ми хамбар, но що се отнася до вас, вие ще сте от ползва само в гроба, понеже ще спомогнете за разрастването на църковния двор. Нямам по-добра песен, която да изпея във ваша чест освен този стих, на един стар енорийския свещеник, който гласи: 

Добър за нищо мързелив простак,

зъл отвътре – дрипав отвън,

кой би го понесъл?

Изхвърли го! Изхвърли го! 

„Като оцет за зъбите и дим в очите“ така е и ленивеца за всеки човек, които изразходва потта си за да спечели честно прехраната си. Докато мързеливците оставят тревата да порасне до глезените им и линеят заемайки място на земята, както казва Библията, ще са все проблем. 

Човек, който хаби времето и силата си в мързел се предлага като цел за дявола, който е много добър стрелец и ще надупчи безделника с изстрелите си: с други думи – ленивците изкушават дявола да ги изкуши. Този, който си играе, когато трябва да работи има зъл дух като другарче за игра, а този, който нито работи, нито играе е направо работилница на Сатаната. Ако дяволът хване мъж да мързелува ще го застави да работи, ще му намери инструменти и не след дълго ще започне да му плаща и заплата. Не идва ли точно оттук пиянството, което пълни градчетата и селата ни с мизерия? Безделието е ключът към нищетата и корена на всяко зло.  Тези типове са издръжливи на ядене и пиене все едно са с два стомаха, но за работа нямат и частица от тази издръжливост. Онази малка дупка точно под носа поглъща в безделните часове на пир онези пари, които са предназначени да облекат с дрехи децата и да поставят хляб на трапезата. Имаме ясните Божите думи, които потвърждават това: „пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят“ (Притчи 23:21), а за да покаже връзката с леността е казано в същия стих: „И дремливостта ще облече човека с дрипи.“. Тези навици към пиянство растат час след час поради мързела. Знам това толкова добре, колкото добре знам, че на стар сламен покрив расте мъх. 

Харесва ми да имам свободно време, но то е нещо съвсем различно от пилеенето на времето. Първото е вкусно сирене, а второто горчива креда. Мързеливите хора не знаят какво означава свободно време. Те винаги бързат и са все забъркани в някоя каша. Освен туй, като не работят когато трябва, винаги имат много за вършене. Излежавайки се час по час без нещо да вършат, безделниците дълбаят дупки в плета, през които да влязат прасетата. Когато свинете се намъкнат, през дупките, които е изкопал мързела, бъдете сигурни, унищожението, което ще доведат подире си е тъй голямо, че с него са наясно само пазачите на градината. Господ Исус сам ни казва, че докато мъжете спали врагът насял плевели в нивата. Тези думи уцелват пирона право по главата, защото според мен, през вратата на леността, злото навлиза в сърцето по-често отколкото по какъвто и да е друг начин. 

Нашият стар проповедник имаше навика да казва: „Мързеливецът е чудесен суров материал за дявола, той може да го оформи в каквато си иска форма – от крадец до убиец.“ Аз не съм единствения, който осъжда мързеливите. Веднъж щях да предам на проповедника един доста дълъг списък с греховете на една от жените в нашата църква, за която той питаше и аз започнах с това, че тя е ужасно мързелива. „Това е достатъчно,“ каза старият джентълмен „Всякакви грехове има в тази жена, мързела е знака, по който да познаеш един напълно квалифициран грешник.“

Съветът към моите момчета беше: „Махнете се от пътя на мързеливеца, понеже може да прихванете от неговата зараза и не ще може да се отървете от нея.“ Винаги съм се страхувал, да не би да научат пътя на мързеливите и съм бил много внимателен за да забележа нещо такова още в зародиш, защото знаете, че е най-добре да убиете лъва докато е още малък. Сигурно е, че децата ни имат нашата зла природа в себе си, защото можеш да я видиш как се размножава като плевел в градина. Кой може да извади нещо чисто от нечисто? Дивата гъска не снася опитомено яйце. Нашите момчета ще тръгнат из зелените поля с безделниците, ако не направим домът си по-добър и не ги научим да мразят компанията на ленивците. Никога не им позволявайте да отидат в „Розата и Короната“ (кръчма в Лондон, бел.прев.), нека се научат докато са млади да си спечелят корона и да отглеждат розите в татковата градина у дома. Отгледайте ги пчели и няма да бъдат търтеи. 

Напоследък много се говори за злите господари. Позволявам си да кажа, че има доста истина в това, защото в днешно време има всякакво зло, но така е било и преди. Някой друг път, ако не съм възпрепятстван, ще кажа няколко думи по този въпрос, но съм сигурен, че има място за критика и към мнозина от работещите хора , особено що се отнася до въпроса свързан с леността. Знаете, че сме задължени да орем с такъв добитък, какъвто ни е даден, но когато съм принуден да работя с някои мъже . . . все едно да впрегна червеи или да тръгна на лов за зайци с умрял пор. Какво говоря, по-скоро ще извадиш кръв от стълб и сок от корк отколкото работа от някои от тях и въпреки това, те постоянно говорят за правата си.  Иска ми се да можеха да зърнат поне с едно око техните собствени злини, вместо да се подпират на плуга. Мързеливците са толкова работещи мъже колкото прасетата са волове или магарешките бодли – ябълкови дървета. Не всички, които носят червени палта (ловците в Англия обикновено били облечени с червени палта, като част от ловния етикет, бел.прев.) са ловци и не всички, които се наричат работещи мъже са такива. Понякога се чудя, защо някои от нашите работодатели държат толкова много „котки”, които не хващат мишки. По-скоро бих хвърлил половин пенс в кладенец, отколкото да плащам на хора, които се преструват, че работят. Да ги гледате как цял ден пълзят покрай едно листо на зелка е дразнещо и кара кожата ви да настръхва. Живей и оставяй другите да живеят, казвам аз, но не включвам ленивите в този лиценз, понеже: „Който не работи, не трябва да яде.“ 

Може би сега е времето да кажа, че някои хора от „висшата класа”, както се наричат, са давали срамно лош пример по отношение на мързела. Някои от нашите „големци” са толкова мързеливи, колкото са и богати, а често дори повече. „Големите сънливци” (вид поспалив гризач приличащ на мишка, бел.прев.) спят дълго и здраво колкото и малките. Не един пастор е купувал или наемал проповед, та да си спести труда от мисленето. Не е ли това отвратителна мързеланщина!? Същите се присмиват на онези, които плагиатстват, но няма и един плагиат в цялото кралство, който не би се срамувал да чете проповедта на някой друг, сякаш е негова собствена. Много от нашите кавалери нямат какво да правят, освен да разделят косите си по средата, а много от Лондонските благородници, дами и джентълмени, нямат нищо по-добро за вършене от това да си губят времето. Казват, че колкото по-нависоко се изкачи една маймуна, толкова повече се вижда задникът й. По същият начин, колкото повече се големеят тези хора, толкова повече безделието им се забелязва и толкова повече, те би трябвало да се засрамят от него. Не казвам, че трябва да орат, но казвам, че трябва да вършат нещо за страната си, освен това да бъдат като гъсеници върху зелка – изяждайки най-хубавите листа или като пеперудите, които се фукат с красотата си, но не правят мед. Поради някаква причина, не мога да се ядосам на тези хора, понеже ги съжалявам, когато си помисля за глупавите правила на модата, с които те трябва да се съобразяват или за суетата, в която те пропиляват дните си. По-скоро бих превил гърба си два пъти по две с тежка работа, отколкото да бъда конте занимаващо се единствено с това да гледа в огледалото и да вижда човек, който никога не е сложил и един картоф в тенджерата на бедняка, но за сметка на това е извадил оттам доста. По-добре да ме захвърлят на хълмовете в Съри, изпъкнали като хълбоците на старата кафява кобила на господаря ми, отколкото да ям хляб и сирене, който не съм изработил. По-добре достойна смърт, отколкото безполезен живот. По-добре да вляза в ковчега, отколкото да бъда жив труп – човек чийто живот е празен. 

Мързеливците не получават утеха за своето нечестие, защото накрая, винаги ги връхлитат най-много беди. Те няма да поправят сламения покрив и затова ще трябва да построят наново цялата къщурка, няма да впрегнат коня в каруцата и затова ще трябва да я теглят сами. Ако бяха мъдри, щяха да свършат работата си добре, за да не се наложи да я вършат два пъти и щяха да дърпат силно докато са в хомота, та да потръгне работата. Моят съвет е, ако не обичате тежка работа просто я започнете, свършете я и си починете. 

Иска ми се всички религиозни хора да обърнат внимание на този въпрос, защото някои професори са невероятно мързеливи и стават хапка за езика на злите. Смятам, че един богоугоден орач би трябвало да бъде най-добрия човек в полето и да не позволява на никой да го задминава. Когато сме на работа, наистина трябва да работим и да не спираме орането за да поприказваме, дори този разговор да е за религия. Понеже по този начин не само ограбваме работодателите си и нашето време, но също така ограбваме и времето на впрегнатите коне. Помните ли какво казваха хората преди: „Не спирай да ореш, само за да хванеш мишка“ – точно толкова глупаво е да се спре оранта заради празни приказки. Освен това, човекът който се шляе докато господаря го няма е слуга за пред очите, който, поне както го разбирам аз, е точно обратното на християнина. Ако някои от членовете на нашето събрание са малко по-пъргави в ръцете и краката си, когато са на работа и са малко по-тихи с езиците си, биха казали за вярата повече отколкото сега с цялото си бърборене. Светът казва, че най-големият калпазанин е набожният калпазанин. Съжалявам, че трябва да потвърдя това. Един от най-големите мързеливци, които познавам, нарича себе си християнин. Той е от онзи тип вярващи, за които ви споменах – г-н Празнодумец. Градината му е толкова обрасла с плевели, че всеки път съм почти готов да я оплевя вместо него и да си спестя срама, които бера при срещите ни. Ако беше младо момче бих говорил с него за това и бих се опитал да го науча на нещо добро, но кой може да бъде учител на дете, чиято възраст е над шестдесет години!? Той е постоянен трън в плътта на нашия добър пастор, който е доста опечален поради това и понякога казва, че ще отиде някъде другаде, защото не може да понесе такова поведение. Аз му казвам, че където и да живее човек, със сигурност ще има поне един храст с тръни до вратата си и е голяма милост това, че храста при нас е само един, а не два. Както и да е, иска ми се всички християни да са трудолюбиви, понеже религията никога не е имала за цел да ни прави мързеливи. Исус е бил велик работник и неговите ученици не трябва да се страхуват от тежък труд.  

Що се отнася до служенето към Христос, всред студени сърца и заспали души ще кажа, че от тях има твърде много, а това понякога попарва вярата. Мъжете яздят жребци, когато са на лов за печалба, но яздят охлюви, когато са по пътя небесен. Проповедниците се полюшват, бръмчат и говорят монотонно, дордето хората започнат да се прозяват и да се протягат, а после казват, че Бог въздържа благословението си. Всеки мързеливец, които открива, че е записан в полка на окъсаните просяци обвинява късмета си и някои църкви са се научили да използват същия зъл номер. Вярвам, че когато Павел засява и Аполос пои, Бог ще увеличава, но не мога да проявя търпение към хората, които хвърлят вината, която е само тяхна, върху Бога.

Достигнах края на възможностите си. Страхувам се, че в словото си бях не повече от мъртъв кон, но направих каквото бе по силите ми, а и крал не би могъл повече. Мравката не може да направи мед, дори да работи до смърт, нито аз ще успея да подредя мислите си толкова красиво, както някои правят в книжен стил, но истината си е истина, дори когато е облечена в груба домашна тъкан. И така, това е краят на моя брътвеж.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Етика, Икономика, Общество, Семейство